Българският език
Одата "Българският език" е оформена като обръщение, защото предпочетeната от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства.Обръщението не е насочено към близък човек, народа или родината, а към езика, защото той се схваща като жив.От друга страна , всеки език е основно средство за изразяване на националната душевност и култура, така че диалогът не е само с езика, а и с народа- носител на този език. Подобно е и обръщението в стихотворението на Вазов "Родна реч", което също утвърждава като ценности красотата и силата на българския език.
Възхвалата и полемиката се сблъскват в одата "Българският език" , защото лирическият говорител изразява своето отношение, от една страна , към родния език , а от друга- към хулителите му. Иван Вазов показва красотата на българския език и изобличава безумните му клеветници, според които той е език "за груб брътвеж". Така поетът лирически говорител слива лирическото слово с полемиката. Тъй като основните чувства са възхитата и възторгът от красотата и силата на езика, то естествено жанрът на творбата е ода - т.е. възхвала. Тези чувства контрастират с презрението към хулителите, които отказват на българския народ правото да развива духовната си култура на роден език. Утвърждаването на езика чрез възхвалата се противопоставя на отричането му чрез хулите. В текста важно място заема както защитата на родното слова, така и опровергаването на укорите към него.
Формата и съдържанието на творбата са подчинени на обща идея- българският език е "свещен" и "прекрасен", достоен за възхвала, както и всичко българско. Лирическият герой възторжено разкрива качествата на българския език- "хубост", "мощ", " сила", "размах", "изразитост жива", "от руйни тонове какъв разкош",- които биха възхитили всеки истински ценител и познавач. Затова ненавистта и презрението, успоредно с възхитата, градират, за да подчертаят контраста в отношението на поета към езика и към неговите хулители.
Тезата на клеветниците за предназначението на езика " не за песен", а за "груб брътвеж" отрича правото на българския народ да създава своя култура на роден език, което говори за високомерно подценяване на българите, а това за Вазов е въпрос не само на чест, но и на живот и смърт .
В последните строфи на одата лирическият говорител дава тържествено обещание - обет - с литературното си творчество да създава от срама - гордост, от калта - блясък, от хулите – истина, като използва богатството на българския език. За Вазов проблемът за българския език, както и за всичко българско, е и личен въпрос. Чрез обета поетът, гражданинът, патриотът и честният човек се сливат в единния образ на добър българин, който по всякакъв начин защитава България, българския народ, българския дух и българския език като достойни за съществуване.