ЗАТОЧЕНИЦИ

Пейо Яворов

1. Творческа история - за първи път е публикувано в януарския брой на списание „Мисъл"през 1902 година елегията   е озаглавена „Към Подрумкале". Подрумкале е името на крепостта в Мала Азия, където на 6 юли 1901 година след шумен политически процес са били заточени 40 македонски българи заради протестите им от политиката в България- българите в Македония да не се считат част от родината си; при втората публикация на стихотворението през 1904 година в сборника   „Стихотворения"   Яворов   променя   заглавието   на „Заточеници". Посвещението "Тодору Александрову" Яворов поставя през 1914 година.

2. Жанр - елегия.

3. Композиция - творбата се състои от пет осемстишни строфи

I строфа - пейзажът внушава покой, който е само привиден и  контрастира   с тревожността,  която  се  усеща  в  последните  два  стиха  на осемстишната строфа.

II   строфа   -   на преден план излизат мислите и емоционалното състояние на героите- родният бряг се отдалечава, съмнения и тревога , чувства на обреченост и безнадеждност обземат заточениците;

III   строфа - в трета строфа   се разгръща темата за гнева, породен от предателството, от невъзможността за дейно служене на родината, от горчивото съжаление за неизпълнен докрай дълг към отечеството;

IV строфа – разкрива движението от родното  към  чуждото, неизвестното  враждебно пространство и нощта;

V строфа - героите стават „видими", те за сетен път се взират в скъпите предели, за сетен път простират  „ръце в окови" към своя   „изгубен рай", нощта се спуска, но копнежите са живи.

4. Герои - елегията е построена като лирически монолог на обобщения образ на героите, в който те споделят мъката на откъснатите от родното пространство заточеници; те страдат не само защото насилствено са откъснати от родното, познатото, а и защото им е отнета възможността да покажат на дело патриотизма си.

5. Теми:

•         за дълга пред родината

•         за  принудително  прекъснатите  връзки  между човека  и неговия свят

•         за неосъществените мечти

•         за подвига и саможертвата

6. Мотиви:

•         за пътя

•         за неудовлетворението от невъзможността докрай да бъде извървян пътят на борбата       

•         за предателството

•         за прощаването

•         за изгубения роден свят