ТЕКСТ

ТЕКСТ

Тропите са образни думи или изрази, употребени в преносен смисъл. Тропи са: метафора, епитет, сравнение, метонимия, синекдоха, олицетворение, алегория, символ, хипербола, ирония и др.

Стилистическата фигура е особен похват, чрез който писателят изразява мисъл, чувство, настроение и изгражда художествен образ.

Стилистични фигури са: инверсия, реторичен въпрос, анафора, образен и синтактичен паралелизъм, апосиопеза (недоизказване) и др. (Тълковен речник)

Символът е многозначен образ. В значението на понятието символ се включват образ и смисъл. Символното съдържание на поетическия образ е много по-широко от неговото конкретно значение. Символът се отличава с богато емоционално съдържание.

За разлика от символа алегорията има еднозначна връзка с определено понятие или факт.

ЗАДАЧИ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА ТЕКСТ

Най-чести типове въпроси към този раздел:

1. Коя е темата на текста? - Темата се открива с въпроса "За какво се говори в текста?' , но в целия текст, а не само в определен откъс от него. Обикновено първото и последното изречение имат отношение към темата, също и заглавието / ако го има/.

2. Каква е основната мисъл на текста? - Открива се с въпросите: Какво е посланието на автора към читателите, с каква цел е създаден текстът?. Обикновено тя не е написана, формулирана в текста, а трябва да се открие "между редовете".

3. С какво би могъл да бъде продължен текстът? - Потърсете кое от предложените изречения има логическа връзка с края на текста или обобщава казаното. Помага и изясняването на това, каква схема има текстът - подреждане на фактите по важност, изброяване на причини и следствия или нещо друго.

4. Кое е вярно / невярно според текста? - обърнете внимание на това кой, какво, къде, кога върши. Важни са имената, цифрите, мерните единици и уточняващите думи преди тях.

5. Как са свързани 2 изречения /абзаца / от текста?

свързване с лексикално повторение - Лъвът в зоопарка е тъжен. По принцип лъвовете трудно понасят липсата на свобода.

Свързване чрез контекстови синоними - Лъвът в зоопарка е тъжен. Царят на животните трудно понася липсата на свобода.

Свързване чрез лично местоимение - Лъвът в зоопарка е тъжен. Той трудно понася липсата на свобода.

Свързване чрез показателно местоимение - Лъвът в зоопарка е тъжен. Това се дължи на вродения му стремеж към свобода.

Свързване със синтактични средства - - Лъвът в зоопарка е тъжен. Не се храни и стои на едно място. - / Двете изречения имат един и същ подлог./

6. Кое е / не е синоним / антоним на даден израз / дума в текста? - Изяснете си значението на подчертания израз, особено ако става дума за преносна употреба.

7. Художествен стил. Най-голяма свобода на избор на езикови средства и похвати се наблюдава в художествения текст. Текстовете на художествената литература се отличават от останалите текстове по това, че употребата на думи с преносно значение е чувствително по-висока, отколкото в останалите сфери на комуникация. Освен това в художествения текст една и съща дума в различни контексти придобива пови значения.

Стилистични фигури са: инверсия, реторичен въпрос, анафора, образен и синтактичен паралелизъм, апосиопеза (недоизказване) и др.

8. Публицистичният стил е стилът на текстовете във вестници, списания, радио и телевизия. Широко се използват научни термини, така и думи, изрази и словосъчетания, носители на допълнително емоционално съдържание. Експресивните изрази и личните глаголни форми са повече, отколкото в научния или административния стил. В публицистичния стил се употребяват повече, отколкото в другите стилове, думи и изрази, назоваващи факти и събития от обществено-политическия живот. Тези думи и изрази принадлежат на обществено-политическата лексика.

В публицистичния стил се употребяват широко думи и изрази, които функционират в областта на културата, киното, музиката. Тези думи и изрази принадлежат на международната културна лексика.

ТЕКСТ И ПРИЗНАЦИ НА ТЕКСТА

Всички ние участваме в различни дейности, присъщи за различни комуникативни сфери, които представят съвременния социокултурен контекст: битова сфера, сфера на научното общуване, сфера на художествената комуникация, делова сфера. Във всяка от тях се пораждат текстове, които могат да бъдат групирани според общи езикови белези. Тези белези наричаме стилово маркирани езикови средства. По тях текстовете от една комуникативна сфера се отличават от текстовете от останалите комуникативни сфери, което налага специалното им изучаване.

Текстът представлява сложна, различна по обем организация в тематично-смислово и структурно отношение, съставена от свързани помежду си езикови елементи, между които съществува смислова и формална връзка.

Елементите в текста се свързват по правилата на езика, но употребата им е подчинена на задължителни правила, които произтичат от самата природа на текста с оглед на същността и функциите му - да се поражда в общуването и да предава информация.

Тема на текста - предметът на разговор, т. е. това, за което се разказва в текста.

Подтема - част от темата, разкрита в отделен абзац, който започва на нов ред.

Идея на текста - основната мисъл на текста.

Ключови думи — думите, които носят основното значение и формират темата на текста.

Признаци на текста

Текстът притежава някои характерни особености, определяни като признаци, категории или свойства.

Свързаност на текста - означава смислова и структурна свързаност между компонентите на текста, основен текстообразуващ фактор.

Граматичност на текста - означава взаимната свързаност на текстовите компоненти по определени граматични правила.

Информативност - свежда се до наличието на нова (неизвестна или неочаквана) смислова информация в текста.

Цялостност - характеризира текста като единен обект, който представлява съдържателно организирано цяло.

Завършеност - схваща се като относителна завършеност на текста, защото всеки завършен текст може да бъде продължен.

ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ. МЕТАФОРИЧНА УПОТРЕБА НА ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА

С художествения стил се представят живо и картинно различни случки, хора, пейзажи, факти, събития. Художественият стил има голям обсег. Той използва лексикалното богатство от всички други стилове на българската реч.

Употребяват се думи и словосъчетания с преносно или ново значение (неологизми).

Използват се разнообразни езиково-стилистични похвати за описание - метафори, олицетворения, синекдохи, оригинални и ефектни епитети и сравнения, изобщо тропи.

Характерна за художествения стил е творческата употреба на пряка и полупряка реч.

Употребата на поетизми обогатява и разнообразява изказа в художествения стил (синева, зефир, небосклон, .мараня, зарево, чутовен). Използват се и колоритни думи, които принадлежат към диалектите, най-често в диалогичната реч на художественото произведение, за да създадат народно-разговорна атмосфера (ръченик, сеизин, бъкел, гаванка, пусия, пищов).

Най-голяма свобода на избор на езикови средства и похвати се наблюдава в художествения текст. Текстовете на художествената литература се отличават от останалите текстове по това, че употребата на думи с преносно значение е чувствително по-висока, отколкото в останалите сфери на комуникация. Освен това в художествения текст една и съща дума в различни контексти придобива пови значения.

ПУБЛИЦИСТИЧЕН ТЕКСТ. МЕЖДУНАРОДНА КУЛТУРНА ЛЕКСИКА. ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА ЛЕКСИКА

Публицистичният стил е стилът на текстовете във вестници, списания, радио и телевизия.

Публицистичният стил обединява разнообразните особености на всички други стилове, но той има и свои характерни особености, които не могат да се пренебрегват и които дават неговия цялостен облик.

Синтактично-стилистични особености на публицистичния текст

Вестниците и списанията, радиото и телевизията са най-достъпните и широко използвани източници за информация, които не само съобщават нови факти, но и упражняват изключително въздействие върху езиковата култура на българина.

Публицистичният стил притежава своеобразна терминология и фразеология. Широко се използват научни термини, така и думи, изрази и словосъчетания, носители на допълнително емоционално съдържание. Експресивните изрази и личните глаголни форми са повече, отколкото в научния или административния стил. Синтактичните структури на публицистичните текстове се отличават с разнообразие.

През своето развитие публицистичният стил е търпял значителни промени във връзка с обществено-политическата ситуация в страната ни. Предназначен за най-широка употреба, той отразява най-непосредствено общественото развитие на книжовния език. Динамичните езикови процеси, обусловени от силния стремеж на авторите към експресивност и разнообразие, доведоха обаче до една криворазбрана свобода на употреба на изразни средства и похвати. Често читателят остава със съвършено погрешна представа за особеностите на представителната форма на езика ни. В езика на съвременния печат започнаха да се употребяват диалектни думи, които се отличават от книжовните по изговора на отделни звукове, по отсъствието им или замяната им, по членуването, граматичния род, падежното окончание на лицето, по употребата на диалектни представки и наставки при наличие на общ корен:

Значи с некъде към 38 долара мизерстваме. . . (в. „Стандарт", 1995).

... днес човек първом трябва да стане депутатин, па сетне може да си говори каквото му припърха под капата (в. „Континент", 1995).

Стилистичният аспект на употреба на диалектни думи и жаргони в текста на публицистичните материали можем да определим като експресивно-образен и емоционален, свързан с актуални обществено-политически явления и събития

В публицистичния стил се употребяват повече, отколкото в другите стилове, думи и изрази, назоваващи факти и събития от обществено-политическия живот. Тези думи и изрази принадлежат на обществено-политическата лексика.