СИНТАКСИС

СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. ПРОСТИ ИЗРЕЧЕНИЯ. СТРОЕЖ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Съчинителните словосъчетания са образувани от думи, независими помежду си, с еднаква синтактична служба в изречението. (Изгубил беше воля и желание за всичко.)

Подчинителните словосъчетания са образувани от думи, една от които е главна, а другата й е подчинена -нейно определение, допълнение, обстоятелство, (например: Къщите бяха потънали в дълбок чист сняг.

По състав съчинителните и подчинителните словосъчетания могат да бъдат: прости (утринно слънце, бистри и студени) и сложни (сълзи от радост и от скръб, лъскава тъмнокафява козина).

ВИДОВЕ ПРОСТИ ИЗРЕЧЕНИЯ

По начин на изразяване и по структура простите изречения биват: двусъставни - съдържат подлог и сказуемо. Те могат да бъдат:

• кратки (например: Луната изплува.)

• разширени (например: Селската воденица тихо шумеше.)

 едносъставни прости изречения, са тези, които съдържат само една от главните части - подлог или сказуемо.

Видове едносъставни прости изречения:

• определено-лични - чрез окончанията за 1 и 2 лице, единствено и множествено число глаголното сказуемо подсказва за определеното действащо лице. (например: Вървим през късна майска вечер.)

• безлични - едносъставни прости изречения, които не се нуждаят от подлог (активен субект). Действието се извършва без връзка с действащо лице. (например: От покрива капеше.; Стори й се, че днес е по- топло.;Започна да се свечерява.)

• неопределено - лични. Безподложни, в които сказуемото е изразено с глагол в 3 лице, множествено число. Подлогът е неопределен. Изтъква се действието, без да се определя действащото лице. (например: Срещаха го и го отминаваха.)

• обобщено - лични. Сказуемото има обобщено значение. Изразено е с глагол във 2 лице. Употребява се най -често в пословици, сентенции, в разговорната реч на героите, в авторската реч. (например: Събуждаш се и ти. Не знаеш. Вървиш.; Ако ти е мило, не търси що е било.)

• безглаголни (именни) изречения. Главната част в строежа им е съществително име. Употребяват се при природни описания, описание на обстановка, на литературен герой. С тях се изразява отношение, поздрав, команда и др. (например: Тежко и душно.; Невъзпитани хора.; Бели пари за черни дни и др.)

• непълни (елептични) - изпуснати са части, които се подразбират. Чрез тях се постига стегнатост на речта. Срещат се в диалогична и в монологична реч. (например: - Ти луда ли си?; Ама истина ли е?) (К. Попов)

ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Видове определения: съгласувани и несъгласувани.

Съгласуваните определения се свързват пряко с определяемото. Съгласуват се с него по род и число и изразяват непосредствени признаци, качества, свойства на предметите. (вечерна хладина, утринни зари, синьо небе)

Съгласуваното определение може да бъде изразено с: прилагателно име: весело дете, майчини грижи, бели рози; местоимение: моето дете, нашият град, неговата мисъл; причастие: заглъхнал дом, заключени врати, молещи очи; числително име: пети ден, втора книга, първият гръм.

Несъгласуваните определения се свързват с определяемото най-често с предлог. Изразяват определителни и предметни отношения; говори се за два предмета (лист от липа, вик на дете), за разлика от съгласуваното определение (липов лист, детски вик), при което се говори за един предмет.

За несъгласувани определения служат: съществително име: пръстен от злато, гора от бор, крило на птица; местоимение: желанието ви, майка му, сърцето й; наречия: звездите горе, много време, реката отсреща.

За несъгласувани определения служат и кратките форми на притежателните местоимения.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Прозвищните имена се пишат с главна буква и почти винаги се членуват. Титли, звания, географски имена като приложения обикновено не се членуват.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Второстепенна част на изречението. Означава предмет, пряко или косвено засегнат от глаголното действие.

Думи, с които допълнението се изразява в изречението: съществително име: В тъмнината се мярнаха човешки фигури. прилагателно име: Изпусни питомното, та гони дивото. местоимение: Зная те аз тебе. числително име: Десет отмервай, едно отрязвай. причастие: Вълк и броено яде. словосъчетание: Под светлината на фенера  видях същински човешки скелети. Видове допълнения:

пряко - свързва са със сказуемото без предлог. Означава предмет, засегнат изцяло и пряко от глаголното действие.: Брат брата не храни,тежко кой си го няма.

непряко предложно - означава предмет, непряко засегнат от глаголното действие. (Не мисли за мене.);

непряко безпредложно, в дателен падеж (Него той слушаше, нему се подчиняваше като роб.; Купувам му къща и кола.)

ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ

Обстоятелственото пояснение разкрива и уточнява признаците на глаголното действие и пояснява сказуемото откъм:

време	място	начин	причина	цел	условие	количество
кога?	къде?	как?	защо?	с каква	при какво	колко
				цел?	условие?
днес	тук	тихо	заради	на отдих	при наличие	много
утре	там	кротко	поради	на море	при пожар	малко
късно	сред	бавно	от страх	за вода	при промяна	веднъж
преди	високо	добре	от радост			повече

Обстоятелствените пояснения се изразяват с:

наречия: Детето изскочи внезапно на пътя.

съществително име: Над горите вятър вие.

прилагателно име: В студеното антените звънят.

местоимение: Днес ще дойдете у нас.

числително име: Скоро тръгнаха по един, по двама.

словосъчетание: Така, както вървяха и двамата, дойдоха близо до реката.

ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Еднородни части на изречението могат да бъда:

еднородни подлози: С настъпване на пролетта зазеленяха дивите круши, шипките, дъбовете.

еднородни обстоятелствени пояснения: Конете продължаваха да се въртят бавно, спокойно.

еднородни сказуемни определения: Войниците са приказливи, възбудени и весели.

еднородни определения: Звучни и радости гласове му отговориха от близките ниви.

еднородни допълнения: Лагерът беше обзет от трескава суета и шум.

Нееднородните определения са най-често качествени и относителни прилагателни и местоимения, допълващи се по смисъл, без да се намират в еднакво отношение към определяемото. Между тях не се употребява съюз, не се пише запетая, тъй като подреждането им няма характер на изброяване, (гъсти борови гори, малки дървени къщички). Съчетанието от числително и прилагателно име, от местоимение и прилагателно име е съединение от нееднородни определения, (две съседни училища, нашите славни битки). Членува се само първото определение

ПОВТОРЕНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

За да се акцентува върху дадена дума в изречението и се разкрие нейния смислов оттенък, тя може да бъде повторена. Повторението в текста има преди всичко стилистична цел. Повторените части се разглеждат като едно цяло. От всички части на изречението най-често се повтаря обстоятелственото пояснение (нагоре- нагоре, далече- далече, едва- едва и др.). Повторени могат да бъдат: сказуемото, подлогът, допълнението.

Когато две повторени наречия се изговарят като една сложна дума, между тях се пише съединителна чертица, (дефис) (рано- рано, тихо- тихо, бързо- бързо и др.)

ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Второстепенни части, натоварени с по-богато смислово и синтактично значение. Отделят се от останалите думи в изречението с помощта на паузи, с промяна на интонацията и на словореда. Те са сравнително по- независими синтактични групи, характерни само за книжовната реч. Ограждат се със запетаи или с тирета.

Видове обособени части:

Обособени определения: Там седеше и друга жена, непозната.

Обособени сказуемни определения: Той се дръпна назад, поразен.

Обособени приложения: Леля Станка имаше някаква далечна роднина, гражданка.

Обособени обстоятелствени пояснения: Мъжете бяха излезли с бъклици, като на сватба.

Обособени допълнения: Вместо него, дойде старият дядо Мартин.

Обособените части са характерни за писмената реч. Внасят по-голяма стегнатост, изразителност на изречението, конкретизират други части, засилват смисловата им роля

ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

Вметнатите думи и изрази, макар и смислово свързани с изречението, са странично, чуждо тяло в семантичната структура на изречението. Не се разглеждат като части на изречението, но с тях се внася допълнително значение, изразява се особено отношение на говорещия (пишещия) _Към изразената мисъл.

Значение на вметнатите думи и изрази:

увереност	наистина, разбира се, несъмнено, то се знае	Той ще бъде там, разбира се. Навярно вече са получили писмото ми.
предположение, съмнение	навярно, вероятно, може би, изглежда, струва ми се, види се	Момичето вероятно ще закъснее. Изглежда, че това е скъпа дреха. На конкурса, предполагам, тя ще успее.
ред на мисли	първо, най-после от една страна,	Най-сетне, гостите пристигнаха.
лично или чуждо мнение	мисля, както казват тъй да се каже, както чувам и др.	Мисля, че това са най-веселите дни. Както чувам, пристигнали снощи.
разни чувства	за щастие, за чудо, за жалост, за проклятия	За мой късмет, ледът падна зад нас. За щастие, книгата се хареса много.
заключение	следователно, прочее накратко, значи и така	Следователно решението е правилно. И така, започваме.

Вметнатите думи и изрази се отделят със запетая, тире или скоби. Не се отделят със запетая наречия и изрази като: наистина, може би, сякаш, навярно, вероятно, следователно, очевидно, сигурно, несъмнено, като че ли и др.

СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Образувано е от две и повече прости изречения, които са в смислово единство.

Видове сложни изречения:

Сложно съчинено сложно съставно сложно смесено

съдържа две и повече         съдържа главно и            съдържа съчинени и самостойни изречения         подчинени изречения            съставни изречения.

Сложно съчинено изречение

видове съчинени изречения	съюзни връзки	отношения на простите изречения
съединителни	и, та, па, че, не само нито-нито, (без съюз-със запетая)	едновременност или последователност на действията
съотносителни (разделителни)	или, или-или, ли-или, дали-или, ту-ту, било-било	последователна смяна на явленията, сходни, взаимоизключващи се действия.
противоположни	а, но, ала, ама, пък обаче, само че	противопоставяне или съпоставяне на действията.
разнородни	и, ...но, и., или., а а., но., и	съединителни-противоположни -съотносителни действия

СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ

видове сложни	съюзни връзки	примери
съставни
определителни	който, чийто, кой	Той си спомни за писмото,
		което получи.
	какъвто, кой, чий	Няма човек да не е чул тая
		новина.
	че, да, какъв и др.
подложни	който	Който се заран смее, вечер
		плаче.
	кой, какво, дали, че	Ясно е, че тя ще спечели.
допълнителни	че, да, кой, чий, как	Не се съмняваше, че ще
		успее.
	какъв, колко и др.	Аз винаги зная кой ми е
		приятел.
	където, когато, както	Войниците спят, както
		завърнат.
обстоятелствени	колкото, защото, ако	Вървеше бързо, защото го
		чакаха.
	без да, за да и др.	Вземам перото, за да напи-
		ша писмо.

Видове подчинени обстоятелствени изречения

видове изречения	съюзни думи	въпроси	примери
за място	където, гдето, откъдето	къде?, откъде? накъде?	Тръгна надолу, където е къщата.
за време	когато, докато, щом,преди да	кога?, откога? докога?	Легнахме, когато огънят угасна.
за начин	без да, като, както, като че	как?, по какъв начин?	Мислете тъй, както си щете.
за причина	защото, понеже тъй като	защо?, по каква причина?	Пръска парите, защото не са негови.
за цел	за да, та да, да	защо?, с каква цел?	Спирам тук, за да си почина.
за количество и степен	колкото, доколкото	в каква степен? колко?	Колкото повече се издигаше слънцето, толкова по-горещо ставаше.
за условие	ако, ако да, в случай че	при какво условие?	Ако работиш честно и умно, повече ще спечелиш.

Когато да свързва подчинено изречение за условие или отстъпка с главното изречение, т. е има значение на "ако" или "дори и да", или е употребен в смисъл на за да, пред да се поставя запетая Ако подчиненото изречение е в началото, запетая се пише и в края на подчиненото изречение.

Ако съюзът да е употребен многократно между съподчинени изречения, пред него се пише запетая, с изключение на първото подчинено изречение. (Искаше му се да се върне в планината, да се скрие от хората, да си живее там самичък)

Когато съюзът да свързва последователно подчинени изречения, пред него не се пише запетая, въпреки многократната му употреба. (Помолих го да им съобщи да дойдат на гости.)

Запетая не се пише пред подчинителна съюзна връзка (съюз или относително местоимение), ако пред нея стоят уточняващите наречия: само, чак, даже, тъкмо, именно, почти, още и др.

Пред относителните наречия- съюзи в съчетание с уточняващо наречие се пише запетая, когато пред тях стои съществително име. (Сутринта, чак когато се разсъмна, тръгнахме към върха.)

СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Изречения, в които едни от простите изречения се намират в съчинителна, а други - в подчинителна връзка, са сложни смесени изречения. Синтактичният паралелизъм е художествен похват, при който се съпоставят успоредно два синтактично еднакви израза или два образа.(Речник на лит. термини_;

Общи правила за употреба на препинателни знаци в изречението

I . Ограждаща запетая.

1. Обръщението винаги се огражда със запетая и от двете страни, ако е в средата на изречението, отзад, ако е в началото на изречението, и отпред, ако е в края му. Ако обръщението е придружено от определение, запетаята се се поставя преди или след определението   ( Обичаме те, Българийо! Обичаме те, мила родино!)

2. Вметнати думи и изрази се отделят със запетая.  Изключение правят думите и изразите: според мен, по мое мнение, по такъв начин, по всяка вероятност, наистина, например, очевидно, значи, може би, вероятно, сякаш, следователно, обаче, за жалост, като че ли, всъщност.

Вметнатите думи и изрази   отбелязват отношението на говорещия към събитията и не се съглавуват с никоя дума от изречението, което разкъсват.

3. Обособените части  винаги се отделят със запетая  или тире.  Правилото е без изключение и се отнася дори за случаи, пред които обикновено няма запетая ( пред и, да или въпросителна дума, употребени еднократно/. Обособените части могат да се преобразуват в подчинени изречения. Те винаги поясняват някоя дума от изречението пред или след което се намират и се съгласуват с тази дума по род и число.

4. Подчиненото изречение, което се намира пред главното , винаги се отделя със запетая.

Това се отнася и за подчинените изречения, които разкъсват главното.

II. Разделяща запетая

1. На границата на простите изречения в рамките на сложното винаги има знак ( съюз, запетая или и двете). Избройте сказуемите, за да намерите границите на простите изречения.

2. Еднородните части  в  рамките  на  простото  изречение се отделят със запетая. Еднородни могат да бъдат всички части на изречението, освен сказуемото, които поясняват една и съща дума по един и същ начин (отговарят на един и същ въпрос) и изпълняват една и съща служба в изречението. Еднородните части принадлежат към един клас думи ( внимавайте дали и двете прилагателни имена са от един вид - качествени или относителни).

3. Запетая се пише пред съюзите:

а, ала, ама, ами, а пък, пък, но, обаче, че, макар че, въпреки че, освен че, само че, при условие че, при положение че, за да, без да, преди да, ако и да, и да, и то, щом, понеже, защото, като, след като, тъй като.

3 а - ОСОБЕН СЛУЧАЙ - Ако съюзът като въвежда сравнение, а не подчинено изречение, пред него не се пише запетая.

4. При повторени (двойни) съюзи запетая се пише пред втория: и - и, или -или, ни - ни, нито - нито, ту - ту, хем - хем.

5. При съотносителни съюзи запетая се пише пред втория съюз: ли - или, дали - или, както - така и, не само - но и, колкото - толкова.

6. Запетая се пише пред относителни местоимения и наречия: който, когото, чийто, където, както, защото, колкото и др. Ако те са предшествани от предлог (на когото, в която) запетаята се поставя преди предлога.

ОСОБЕНИ СЛУЧАИ:

6а - Когато относителното местоимение е в състава на устойчиво словосъчетание, което може да се замести с една дума ( ще взема колкото трябва = ще взема достатъчно, тръгвам накъдето ми видят очите = тръгвам нанякъде) пред него НЕ СЕ ПИШЕ запетая.

66 - Когато пред относителното местоимение или наречие стои уточняваща дума (тъкмо, точно, именно, само, чак, едва, дори, даже, може би) ЗАПЕТАЯТА ОТПАДА.

6в- Когато отрицателната частица не е преди относителното местоимение запетая НЕ СЕ ПИШЕ. (Дойдох не когато трябваше, а по-късно.)

6г - Когато подчиненото подложно изречение, започващо с относително местоимение е след главното, пред него НЕ СЕ ПИШЕ ЗАПЕТАЯ ( Не трябва да се явяват на изпита които са неподготвени, НО Които са неподготвени, не трябва да се явяват на изпита.)

6д - Когато с относителното местоимение се въвежда подчинено допълнително изречение, запетая НЕ СЕ ПИШЕ ( Отворете която искате книга.)

III. Запетая не се пише

1. Пред съюзите и и или, ако са единично употребени.
1а - особен случай - пред и то винаги се пише запетая.-*

2. Пред въпросителни думи ( как, кога, защо, колко, къде, дали, кой, чий)

2а - особен случай - Ако подчиненото изречение, което започва с въпросителна дума, пояснява показателното местоимение това или съществително име, придружено от показателно местоимение ПРЕД ВЪПРОСА СЕ ПИШЕ ЗАПЕТАЯ.

3. Пред съюза да не се пише запетая.
ОСОБЕНИ СЛУЧАИ:

За- Когато да е част от сложен съюз, запетая се пише пред целия съюз - за да, преди да, без да, и да .

36. - Когато съюзът да е повторен, пред втория и следващите се пише запетая.

Зв-  Когато съюзът да е употребен със значение за да ( Илийца слезе на брега, да = за да чака ладияря) или ако ( Щеше да се справиш, да = ако беше внимавал)

Зг- Когато подчиненото изречение, което започва със съюза да, пояснява показателното местоимение това или стои след   съществително име, придружено

от показателно местоимение ПРЕД СЪЮЗА ДА СЕ ПИШЕ ЗАПЕТАЯ.

4.   При съчетаване на два съюза, ако първият е едносричен, между двата не се пише запетая, а дали да се пише пред тях, зависи от първия съюз

( Изложих се, но за да не се разплача, стиснах зъби.  Знаеше, че ме ядосва и че ще му се сърдя, но не се въздържаше.)