МОРФОЛОГИЯ

1. Морфологията е дял от граматиката, в който се изучават:

- формите на думите и правилата за тяхното изменение;

- граматическите значения, свързани с формите на думите;

- строежа на думите и техните структурни елементи - морфемите; видовете морфеми и тяхното значение.

2. Морфемите, които се поставят след корена и служат за образуване на нови форми на дадена дума, се наричат наставки. Морфемите, които се поставят пред корена и служат за образуване на нови форми на дадена дума, се наричат представки. Представките и наставките са елементи на словообразуването. Морфеми, които се поставят в края на думите, за да се образуват с тях граматически форми и да се изразят различни граматически значения на думите (род, число, падеж; време, лице, число и др.), се наричат окончания. Морфема, която стои в края на имена (съществителни, прилагателни, числителни, пълни притежателни местоимения и причастия), като изразява определеност, известност, познатост, се нарича определителен член.

3. Гласните -о-, -е-, -и- са особен вид съединителни морфеми. Изпълняват само структурна роля в строежа на сложни думи.

4. Основата е тази част на думата, която се състои от корен, наставка и представка, а в някои случаи -само от корен. Тя е носител на лексикалното значение на съответната дума. Основата, в състава на която има два корена, се нарича сложна.

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

1. Съществителното име е част на речта, с която се именуват предмети (напр.: ученик, птица, камък и др.); качества и свойства (напр.: широчина, височина, сладост и др.); действия и състояния (напр.: ходене, бягане, страдание и др.). Съществителното име може да означава не само конкретни или абстрактни обекти, но и понятия (напр.: остров, бук, дърво, растение и др.).

2. Съществителното име притежава следните граматически категории: род - мъжки, женски, среден; число -единствено и множествено; определеност - носи се от специални морфеми - определителни членове, (град-а, град-ът, градове, градове- те; бреза, бреза-та, брези-те; пиле, пиле-то, пиле-та). Прякорите и прозвищата винаги се членуват, освен когато са обръщения. Прякорите и прозвищата от мъжки род, единствено число се членуват обикновено с кратък член. Индивидуалните названия на планински масиви, които обикновено са в множествено число, винаги се членуват, освен като обръщения.

3. Съществителните имена с наставка -ар и -тел (учител, вестникар и др.) и десет имена от мъжки род (ден, зет, кон, крал, лакът, нокът, огън, път, сън, цар) възстановяват мекостта на съгласния звук и приемат пълен член -ят (-'ът) и кратък член -я ('ъ) (денят [ден'ът|, деня |ден'ъ]). Съществителните имена, завършващи на й, приемат също пълен член -ят (-йът) и кратък -я (-йъ) (напр.: порой -пороят [поройът], пороя [поройъ]). Съществителните имена жар, кал, пот, прах проявяват двойственост по отношение на граматическия си род. В изречението могат да бъдат и в мъжки и в женски род. Съществителни имена като обуща, очила, гащи имат само множествено число.

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

1. Прилагателното име е част на речта, с която се назовава признак, качество или свойство на предмета (червена роза, лунна пътека, висока сграда, сладък сок).

2. Прилагателното, заедно със съществителното име, което пояснява, означава едно понятие, което се превръща от родово във видово (напр.: дете - малко дете; вода - солена вода; жена - стара жена и др.).

3. В зависимост от съществителното име, с което се свързва по смисъл, прилагателното име приема форми за мъжки, женски и среден род в единствено число, притежава и една форма за множествено число, (напр.: добър човек, добра жена, добро дете, добри хора).

4. Прилагателните имена могат да се членуват: (висок - високия (високийъ), високият (високийът); висока - високата; високо - високото; високи - високите).

5. В зависимост от значението и от граматическите си особености прилагателните имена се разделят на две основни групи: качествените прилагателни - означават размери (дълбок дол); цветове (бяло кокиче);физически свойства (твърд камък); волеви и нравствени качества (безстрашна жена). Могат да се степенуват: (здрав, по-здрав, най-здрав). Относителни прилагателни (ленено платно, морско око, български език, космически кораб); винаги са производни: (море - морски, печал - печален, сребро - сребърен, орех -орехов и др.); не се степенуват (горска ягода). Подчинително словосъчетание с относително прилагателно може да се замени със съчинително словосъчетание, (напр.: детска усмивка - усмивка на дете).

6. Когато към съществителното име - подлог в изречението има определение, изразено с прилагателно име, то приема пълния определителен член. При словосъчетания с еднородни предпоставени определения - прилагателни имена, се членува само първото определение, (напр. личната човешка драма; неспокойният човешки дух и др.)

 

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

1.     Числителното име е част на речта, с която се означава броят на предметите, на обектите от дадено множество (бройни) или реда на даден предмет (обект) в редица предмети (обекти) от същия клас (редни). Бройните числителни имена нямат граматически категории род и число, но могат да се членуват (изключение: един, една, едно, едни; две, два). Редните числителни имена имат граматическите категории: род, число и определителен член (първия, първият, първата, първото, първите). Не се степенуват.

2.     По състав числителните имена са три вида: прости – с една коренна морфема (напр.: едно, девет, сто, хиляда и др.); сложни - с две коренни морфеми (напр.: дванадесет, седемдесет, петстотин и др.); съставни - състоят се от две и повече числителни, които означават едно число (напр.: петдесет и две, двеста осемдесет и седем, хиляда двеста двадесет и две).

3.     Числителните бройни имена имат мъжколична форма. Когато се употребяват като определения на съществителните за лица от мъжки род, тези форми завършват на (-и)ма (двама, трима, петима); -ица (двоица, троица); мина (двамина, осмина). Когато числителните бройни се отнасят за множества, в които влизат и мъже, и жени, се употребява мъжколичната форма: двама мъже и три жени.

МЕСТОИМЕНИЕ

1. Местоимението е част на речта, с която може да се замества съществително, прилагателно, числително име. С местоимението могат да се посочат предмети (обекти), техни признаци или да се пита за тях.

2. Според значението си местоименията в българския език се делят на следните видове:

- Лични местоимения: аз, ти, той, ние, вие, те; мене, тебе, него, нас, вас, тях и пр.

-  Притежателни местоимения: мой, твой, негов, наш, ваш, техен и пр.

- Възвратни местоимения: себе си, се, си, свой, своя, свое, свои.

- Показателни местоимения: тоя, този, тази, това, тези, онзи, онази, онова и пр.

- Въпросителни местоимения: кой, коя, кое, кои, какъв, чий, чия, чие, чии и пр.

- Относителни местоимения: който, която, което, които, чийто, чиято и пр.

- Неопределителни местоимения: някой, някоя, някое, някои, нечий,някакъв и пр.

- Отрицателни местоимения: никой, никоя, никое, никои, никакъв, ничий и пр.

- Обобщителни местоимения: всякой, всякоя, всякое, всякои, всякакъв, всичкия и пр.

3. Личните местоимение и някои други местоимения в българския език притежават: падежни форми; число и лице (само личните и притежателните) и граматическата категория род. Когато след неопределително местоимение се постави частицата си, неопределеността се засилва. Придава се пренебрежителен стилистичен оттенък.

ГЛАГОЛ

1. Глаголът означава действие или състояние, свързано с глаголно лице. В съвременния български език глаголът има следните граматически категории: лице (първо, второ, трето); число (единствено и множествено); залог (деятелен и страдателен); вид (свършен и несвършен); наклонение (изявително, преизказно, повелително, условно); девет глаголни времена (сегашно - пея, говоря; минало свършено време - пях, говорих; минало несвършено време - пеех, говорех; минало неопределено време - пял съм, говорил съм; минало предварително време - пял бях, говорил бях; бъдеще време - ще пея, ще говоря; бъдеще предварително време - ще съм пял; бъдеще в миналото - щях да пея; бъдеще предварително в миналото -щях да съм (да бъда) пял).

2. В българския език образуването на глаголи от други глаголи става с помощта на наставки: -н(а), -не- (викам-викна); -а-, -я-['а |, -ва-, -ава-, -ява-, ['-ава|, (сядам, наказвам и др.); -к - (гледам - гледкам); -ука- (свиря - свирукам); -ушка- (люлея - люшкам); -ичка- (боря - боричкам); -оли-(тропа - трополи) и с помощта на представки: в-, | въ-|, въз-, до-, за-, из-, на-, над-, о-, | об-], от-, под-, по-, пре-, пред-, при-, про-, раз-, с-, ( съ-], у-

3. За изразяване на учтивост се обръщаме към едно лице с форма на лично местоимение във второ лице, множествено число. Формата вие, употребена вместо ти, се пише с главна буква.

4. Залогът е граматическо значение, което разкрива отношението на глаголното лице към глаголното действие. Когато глаголното лице (субект) извършва глаголното действие, глаголът е в деятелен залог (Щурецът си готви нова свирка). Когато глаголното лице (глаголният субект) получава действието, което е извършено от друг субект (деятел), глаголът е в страдателен залог.

5. Всеки глагол има постоянно граматическо значение - вид, което се носи от основата на глагола, "несвършен вид" -глаголът чрез своята основа представя действието като неограничено (гледам, стрелям, вия и др.); "свършен вид" -глаголът чрез своята основа представя действието като цялост, ограничена във времето (погледна, свирна, засвиря и др.). Граматическата категория "вид" е независима от категорията "време". Видът на глагола се определя по формата му за сегашно време, 1 лице, единствено число, ("викнаха високо" - 1 л., ед. ч., сегашно време "викна" - свършен вид; но "викаха високо" - 1 л., ед. ч., сег. вр. "викам" - несвършен вид). С наставките -а, -н |'-а], -ва, -ава, -ява |-'ава], -ува могат да се образуват несвършени глаголи от свършени (извикам -извиквам; окося - окосявам). С наставката -н- [-не- /-на-| от несвършени се образуват свършени глаголи, които означават мигновени, еднократно извършващи се действия (звъня -звънна; светя - светна). От несвършени глаголи се образуват свършени и с помощта на представки (вия -завия - обвия - развия - увия; викам - завикам - извикам -провиквам и др.).

6. Основните глаголи в съвременния български език се делят на три групи според спрежението. То се определя чрез основния гласен на сегашната основа (1 лице, единствено число). Първо спрежение - с основна наставка -е-: зная- знаеш, зна-е; Второ спрежение - с основна наставка -и-: мълча -мълч-иш, мълч-и; Трето спрежение - с основна наставка -а-или -я- (- 'а-): гледам - глед-аш, глед-а.

7. ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА. За предаване на последователно извършващи се действия или събития, изпълнявани едно след друго в дадено повествование, се употребява минало свършено време. Глаголните форми за минало несвършено време се употребяват в художествената литература предимно при описания на природни картини (пейзажи), портрети на герои, сценки и пр. Постига се по-голяма реалност и определеност на разказа. Случката се предава с повече детайли и по-обстойно.

Сравнете окончанията, с които се образуват формите за:

минало свършено                       минало несвършено време   време

пиша единствено число

1  л. писах                          1 л. пишех

2  л. писа                           2 л. пишеше

3  л. писа                           3 л. пишеше

множествено число

1  л. писахме                       1 л. пишехме

2  л. писахте                       2 л. пишехте

3  л. писаха                        3 л. пишеха

Формите за минало неопределено време се образуват от минало свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол и сегашно време на спомагателния глагол съм: помагал (помагала, помагало) съм, помагал си, помагал е, помагали сме, помагали сте, помагали са.

Формите за минало предварително време се образуват от минало свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол и минало несвършено време на спомагателния глагол съм: бях чул (чула, чуло), беше чул, бяхме чули, бяхте чули, бяха чули.

Форми като: има да летим, има да прегазваме, да размахваме и други, по смисъл са еднакви с формите за бъдеще време: ще летим, ще прегазваме, ще размахваме.

Формите за бъдеще време в миналото се образуват от спомагателния глагол в минало несвършено време (щях, щеше, щяхме...) и спрегаемия глагол в сегашно време, свързани с частицата да (щях да разговарям.); отрицателни глаголни форми (не щях да разговарям; нямаше да разговарям). Глаголните форми за бъдеще време в миналото се употребяват в главното изречение в състава на сложно съставно изречение. Предполага се, че действието е щяло да се осъществи при някакво условие. (Напр.: Ако бях на твоите години, щях да бъда вече при момчетата.)

8. НАКЛОНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА. В зависимост от гледището (позицията) на говорещото лице към изказаното от него действие, в глаголната системата на българския език има четири наклонения: изявително - с формите му глаголното действие се представя като видимо, истинско, реално (напр.: издигам се, вървя, моля и др.); повелително - с формите му се изразява подтик, подбуда, тласък, стимул, молба от говорещото лице към глаголния субект, който трябва да извърши действието (напр.: издигай се, върви, моли се и др).; условно - формите му означават вероятни, предполагаеми, необходими, желани действия, които се извършват при дадено условие, (напр.: бих се издигнал, бих вървял - вървял бих, бих се молил - молил се бих и др).; преизказно - чрез формите му говорещото лице съобщава действие, преизказва, описва съобщения ненаблюдавани, а чути (възприети) от друго лице (напр.: издигал се, вървял, молил се и др.). С преизказни форми може да се изрази съмнение, недоверие, несъгласие, изненада. В народни приказки, в митове, в легенди и в разкази с приказен характер, разказвачът си служи с минали времена от преизказно наклонение. В пряката реч, (употребена във вид на диалог), глаголите са в изявително или в повелително наклонение.

НЕЛИЧНИ ФОРМИ НА ГЛАГОЛА- ПРИЧАСТИЕ

1. Причастието е глаголно-именна форма, която не притежава граматическата категория лице. Като глагола притежава граматическите категории време и залог, а като прилагателното име - род (мъжки, женски, среден); число (единствено и множествено), членна форма, съгласуване. Според залога, причастията се делят на деятелни и страдателни; според времето - на сегашни и минали.

 

2. ДЕЕПРИЧАСТИЕ. Деепричастието е неизменяема глаголна форма. Образува се от сегашната основа на несвършени глаголи с помощта на наставки: I и II спрежение - -ейки (зная, знаеш, знаейки; моля, молиш, молейки); III спрежение —айки, -яйки (вайкам -вайкайки, стрелям - стреляйки). В изречението деепричастието изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за начин.

ПРАВОПИС НА ПРИЧАСТИЯТА С ЧАСТИЦАТА НЕ

 

 

 

причастия

правопис

пример

служба

сег. деятелно

слято

неумеещ

определение

минало св.

слято

неузрели

съгл. определение

деят. прич.

отделно

не видели

сказуемо

мин. несв. деят.

отделно

не пишел

сказуемо

минало страд.

слято

неотсечен

определение

деепричастие

отделно

не искайки

обстоятелство

Изключение при правописа на отрицателната частица не правят причастията, образувани от глаголи, които нямат положителни форми: нехая, ненавиждам, негодувам, недоумявам, недочувам, недовиждам и пр. напр.: нехая-нехаел, нехаейки.

ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ

Съществителни, образувани от основа на несвършени глаголи с наставка -не и от глаголна основа от свършен и от несвършен вид с наставка -ние, се наричат отглаголни съществителни.

Напр.: с наставка -не: лежа - лежах - лежане; викам -виках - викане; летя - летях - летене

с наставка -ние: ридая - ридах - ридание; мълча -мълчах - мълчание и пр.

Отрицателната частица не се пише слято с отглаголните съществителни имена

НАРЕЧИЕ

Наречие е латински термин и означава дума, която стои при глагола. Наречията поясняват глаголите, прилагателните и съществителните имена, както и други наречия. В изречението най-често са обстоятелствени пояснения за място, за време, за начин, за количество и степен, за причина, за цел и др. Една част от тях могат да се степенуват (бавно, по-бавно, най-бавно).

 

Образуване

на наречията

 

предлог + съществ.

предлог + наречие

от прилагателни

от съществителни

от глаголи

от числи-телни

довечера наглед

нагоре направо

добре страшно

денем

нощес

крадешком стоешком

дваж първо

местоименни наречия

 

 

за място

за време

за начин

показателни

тука, там нататък

сега, тогава, досега

така, тъй инак, иначе

въпросителни

Къде, накъде

кога, докога, откога

как

относителни

където, докъдето

когато, докогато

както

неопределителни

някъде

някога

някак

отрицателни

никъде

никога

никак

обобщителни

всякъде

всякога

всякак

видове наречия по значение

 

за място

за време

за начин

за причина

за количество

за уточняване

горе, долу ниско, тук високо, там

днес, утре, рано, късно сега, кога

бързо, бавно, добре

защо затова затуй

много малко веднъж

сигурно навярно особено

ПРЕДЛОГ СЪЮЗ. ЧАСТИЦА. МЕЖДУМЕТИЕ

Предлозите са неизменяеми служебни думи. Стоят пред съществителни имена, пред местоимения, пред именни словосъчетания и означават различни отношения между тях.

 


Съюзите са служебни думи, които свързват простите изречения в състава на сложните изречения, свързват и еднородните части на изречението.

Частиците са неизменяеми служебни думи, които служат за образуване на думи и граматични форми, за изменение смисъла на изречението или на негова част.

словообразуващи

изменящи значението

се, си, еди-, (и) да е

на изречение или

на негова част

ей, хе, хей, бе, брей

хайде, аха, не, ни

нито, леле, хай, а-а-а

дано, дори, даже

Междуметията са неизменяеми думи, чрез които се изразяват чувства (ах! ох!) или се наподобяват различни звукове (звукоподражания: пляс, бух, бау). Според своето предназначение и произход междуметията биват:

Възклицателни - за изразяване на силно емоционално преживяване: радост, болка, страх, паника, съмнение, удовлетворение и пр. (ах, ох, ух, ех, е-е, о-о-о, а-а и др.)

Звукоподражателни, чрез които се постига образност, картинност, живост и точност, различни ефекти на изобра­жението (напр.: бау-бау, мяу, бух, га, м-р-р-р, фуу, туп и др.)-

Когато съюзът да е употребен вместо за да, пред него се пише запетая, въпреки еднократната му употреба

Двоеточието се пише, когато второто изречение пояснява дума от предходното или цялото предходно изречение. В безсъюзно сложно изречение се поставя двоеточие, когато двете прости изречения са в причинно-следствено отношение

Точката и запетаята се употребяват най-вече в сложни изречения с разширен състав, за да се отделят в смислово отношение цялости от изречения, между които вече има поставена запетая или тире, скоби, двоеточие.

Предлог У се употребява пред имена за лица и пред местоимения, които се употребяват вместо собствени или нарицателни имена (у нашите, у Мария).

Предлог В се употребява пред нелични имена и пред местоимения, които не заместват имена на лица или не се отнася! до имена на лица (в къщи, във воденицата, в нея/.

В сложно изречение запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните съотносителни повтарящи се съюзи или съотносителни съюзи с различни съставки. (и...и, ИЛИ...ИЛИ, хем...хем, дали...или и др.)

Запетая не се пише:

 пред съюза да, когато е употребен еднократно; пред съюза да, когато е между последователно подчинени изречения; пред подчинителен съюз или пред относително местоимение и наречие, ако пред тях стои отрицателната частица не пред косвен въпрос (Ти не знаеш колко добре ще бъдеш там.)

Запетая се пише:

 пред съюза да или пред друг подчинителен съюз, употребен многократно при съподчинени изречения;  когато косвен въпрос стои пред главно изречение. (Какво стана с нея, никой не знаеше);  пред първата съставка на съставни съюзи с че (освен че, при все че, макар че, въпреки че, в случай че);  пред като,  когато свързва обособена част, когато е употребен вместо понеже или когато след него има сказуемо;  пред съюз и, когато въвежда присъединено изречение, отделено интонационно от предходното (Той беше мълчалив човек, и струва ми се малко тъжен.). Пред съюз или пред местоименно наречие не се пише запетая, ако пред тях стои уточняващо наречие: чак, едва, само, даже, тъкмо, именно, почти, още и др

 

ПАДЕЖНИ ФОРМИ ПРИ ВЪПРОСИТЕЛНИТЕ И ПРОИЗВОДНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТОИМЕНИЯ

В процеса на своето сложно развитие българският език постепенно е загубил системата от падежи, чрез която са се изразявали различни логически връзки и отношения. Падежните форми (окончанията) са заместени от словосъчетания, включващи предлог и име в падежно неизменяема форма. Последна крепост на падежите в съвременния български език са местоименията.

Личните местоимения имат три вида падежни форми: именителни, с които се замества граматическият подлог: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те; винителни кратки и пълни форми, с които се замества прякото допълнение: мене (ме), тебе (те), него (го), нея (я), нас (ни), вас (ви), тях (ги); дателни пълни и кратки форми, с които се замества непрякото допълнение: на мене (ми), на тебе (ти), на него (му), на нея (й), на нас (ни), на вас (ви), на тях (им). Дателната аналитична форма на него днес напълно е изместила архаично звучащата синтетична форма нему. Груба грешка е употребата на старата дателна форма кому в съчетание с предлог (на кому). Кодифицираната книжовна норма квалифицира като груба грешка и смесването на местоименни падежни форми при дублиране на местоимения: аз ми е лошо (неправилно), на мене ми е лошо (правилно), той го е страх (неправилно), него го е страх (правилно), тя я воли главата (неправилно), нея я боли главата (правилно).

Личните местоимения за именителен, винителен и дателен падеж са образувани от различни основи, затова българинът ги възприема като различни думи и не допуска грешки при употребата им. Въпросителните местоимения за лица кой, кого, на кого (кому) са падежни форми от една основа и езиковото съзнание на съвременния българин, на когото е чужда падежната диференциация, започва да ги смесва. Най- често за лица се употребява именителната форма кой: кой търсиш вместо правилното кого търсиш; на кой предаде съобщението вместо правилното на кого предаде съобщението. Книжовната норма налага употребата на винителната форма кого и дателната на кого като задължителни.

От въпросителните местоимения се образуват относителни, отрицателни, неопределителни и обобщителни местоимения. Когато те заместват съществителни за лица, нормата изисква да се разграничават именителните от винителните и дателните форми:

-         въпросителни местоимения: кой, кого, на кого;

-         относителни местоимения: който, когото, на когото;

-         неопределителни местоимения: някой, някого, на някого;

-         отрицателни местоимения: никой, никого, на никого;

-         обобщителни местоимения: всеки, всекиго, на всекиго.

Правило: Именителните форми изпълняват синтактична служба на подлог. Винителните и дателните форми  са допълнения в изречението. След предлог е задължителна употребата на кого, когото, някого, никого, всекиго.

Примери:

Кой идва? /Той идва./

Кого търсиш? /Него търсиш./

Някой търсил ли ме е? /Той търсил ли ме е?/

Търсиш ли някого? /Търсиш ли него?/

Човекът, който седи до нея, е брат й. /Той седи до нея./

Човекът, когото попитах, беше брат й. /Него попитах./

Всеки си мисли, че разбира от правопис. /Той си мисли./

От всекиго според възможностите, на всекиго според необходимостите.

 

УПОТРЕБА НА ВЪЗВРАТНИ ЛИЧНИ И ВЪЗВРАТНИ ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

 

В съвременния български език има два вида лични и два вида притежателни местоимения.

1. Възвратни лични местоимения. Когато субектът вършител на глаголното действие и обектът получател на действието са различни, се употребяват лични местоимения. Когато субектът и обектът на глаголното действие са едно и също лице, е задължителна употребата на възвратните лични местоимения себе си /кратка форма се/ и на себе си / кратка форма си/.

Примери:

Мария съжалява Яна. /Лицето Мария е субектът вършител на действието и е подлог. Лицето Яна е обектът и е допълнение. В изречението субектът и обектът на глаголното действие са различни лица, затова при заместване на обекта се използва лично местоимение: Мария съжалява нея. = Мария я съжалява./

Мария съжалява Мария. /Лицето Мария е и субект вършител, и обект получател на действието. В такъв случай, когато допълнението се замества с местоимение, е задължителна употребата на възвратно лично местоимение: Мария съжалява себе си. = Мария се съжалява./

Тодор говори на Петър. /Лицето Тодор е субект вършител на действието. Лицето Петър е обект получател. Субектът и обектът са различни лица и при заместване на допълнението с местоимение се използва лично местоимение. Тодор говори на него.=Тодор му говори.

Тодор говори на Тодор. /Субектът и обектът на глаголното действие съвпадат, затова при заместване на обекта в синтактична служба на допълнение е задължителна употребата на възвратно лично местоимение: Тодор говори на себе си.=Тодор си говори./.

Неправилно е смесването на двата вида лични местоимения: Всеки мисли първо за него си /неправилно/; Всеки мисли първо за себе си / правилно/.

2. Възвратни притежателни местоимения. Когато обектът не принадлежи на субекта, при изразяване на принадлежността с местоимение се използват притежателните местоимения /пълни форми: мой, твой, негов, неин, наш, ваш, техен; кратки неизменяеми форми: ми, ти, му, й, ни, ви, им/. Когато обектът принадлежи на субекта, при изразяване на принадлежността се използват възвратните притежателни местоимения: пълни форми свой, своя, свое, свои; кратка неизменяема форма си.

Примери:

Петър шофира колата на Иван. /Лицето Петър е субектът вършител на действието. Обектът на глаголното действие е колата, която не е собственост на субекта Петър. За изразяване на принадлежността се използват притежателни местоимения: Петър шофира неговата кола = Петър шофира колата му./

Петър шофира колата на Петър. /Лицето Петър е субектът вършител на действието. На него принадлежи и обектът- колата. Щом обектът принадлежи на субекта, е задължителна употребата на възвратно притежателно местоимение: Петър шофира своята кола.= Петър шофира колата си./

Книжовната норма изисква разграничаване на притежателните от възвратните притежателни местоимения във всички лица: срещнах брат си вместо срещнах брат ми; уважаваш родителите си вместо уважаваш родителите ти.

Ако двата вида местоимения в трето лице не се разграничават, има опасност от двусмислица: Той танцува с жена си ≠ Той танцува с жена му.

 

БРОЙНА ФОРМА ПРИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ОТ МЪЖКИ РОД, КОИТО ЗАВЪРШВАТ НА СЪГЛАСЕН

 

Всички съществителни имена в съвременния български език имат форми за единственно и за множествено число. Само съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгласен, имат и една специална, т.нар. бройна форма, която се употребява след числителни бройни и след местоименните наречия колко и няколко. Във връзка с бройната форма книжовната норма изисква да се прави разлика между съществителни, назоваващи лица, и съществителни, назоваващи нелица. Съществителните, които назовават нелица, след числително бройно, колко и няколко задължително се употребяват в бройна форма, която има окончание –а: два кораба, сто прозореца, няколко вестника, колко плика; но много кораби, много прозорци, много вестници, много пликове. Когато с местоименните наречия колкото и толкова се назовава цялото количество предмети, съществителните, с които са назовани тези предмети, са в множественно число, а не в бройна форма: Колко ножа донесе? Колкото ножове имаше, толкова донесох. Не ни трябват толкова /много/ ножове.

Съществителни от мъжки род, завършващи на съгласен, които назовават лица, не се употребяват в бройна форма, а само в множествено число. Числителното бройно, което се съчетава със съществителни за лица, трябва да е в мъжколична форма, завършваща на -ма: двама учители (не двама учителя), трима ученици (не трима ученика), шестима капитани (не шест капитана).

В „Практическа българска граматика" (1989 г.) П. Пашов обръща внимание на разликата между формите на съществителни, назоваващи лица и нелица:

цар (лице владетел) — двама(та) царе;

цар (шахматна фигура) — два(та) царя;

хан (лице владетел) — двама(та) ханове;

хан (хотел) — два(та) хана;

съперник (нелице, напр. спортен отбор) — два(та) съперника;

съперник (лице) — двама(та) съперници.

Важно е да се знае, че бройна форма не се употребява след съществителни, които означават количество: два чифта обувки, стотици проблеми, хиляди камиони, а не хиляди камиона.

СЪГЛАСУВАНЕ НА ПОДЛОГА И СКАЗУЕМОТО

В съвременния български книжовен език основно синтактично правило е изискването за съгласуване на подлога и сказуемото по число и по род. В изречението И народът, и емиграцията осъзнават необходимостта от организирана въоръжена борба синтактична служба на еднородни подлози изпълняват съществителните народът и емиграцията, затова сказуемото осъзнават се съгласува в множествено число с двата подлога.

1. Когато еднородни подлози са свързани със съотносителния съюз не само, но и, сказуемото е в единствено число: Не само емиграцията, но и народът вече осъзнава необходимостта от организирана борба. Радост изпита не само той, но и тя.

2. Когато сказуемото съдържа минало деятелно причастие, образувано с -л, то се съгласува с учтивата форма Вие в множествено число: Господине, Вие сте дошли навреме и сте видели всичко.

3.    Когато сказуемото съдържа страдателно причастие, образувано с -н или -т, или прилагателно, причастието и прилагателното се съгласуват с учтивата форма Вие в единствено число: Господине, Вие сте уведомен (поканен, избран, обут); Господине, вие сте готов; Госпожо, Вие днес сте много елегантна.

4. Съставното именно сказуемо се състои от форма на спомагателния глагол съм в съчетание със съществително, прилагателно или предложно съчетание (Той е учител. Той е весел. Той е от добро семейство.) Във формите за преизказване глаголната част от съставното именно сказуемо се изразява с бил, била, било, били. В тези случаи при съгласуването между подлога и сказуемото възникват проблеми. В изречението Единствената надежда е флотът сказуемото е е флотът, чиято именна част е изразена със съществително от мъжки род (флот), а подлогът е надежда, изразен със съществително в женски род. Когато изречението се преизкаже, възниква въпрос преизказната форма на глагола съм (бил, била, било, били) дали да се съгласува с подлога, или с именната част на сказуемото, т. е. дали да се каже Единствената надежда бил флотът или Единствената надежда била флотът. Според синтактичното правило за задължително съгласуване на подлога със сказуемото книжовната норма изисква да се каже Единствената надежда била флотът.

5. Съществителното част като подлог в съчетание с несъгласувано определение в множествено число се съгласува със сказуемото в множествено число: Част от студентите дойдоха на събранието. Голяма част от  кандидатите не са се съобразили с условията.

Ако подлогът, изразен със съществителното част, е специално подчертан, сказуемото е в единствено число: Основната, най-важната част от статиите му, е публикувана.

6.   Когато подлози в единствено число са свързани с предлога след, сказуемото е в множествено число: Като вихър отминават ескадрон след ескадрон. По канала се спускаха лодка след лодка.

7. Ако в състава на подлога влизат приложения като град, село, сказуемото се съгласува по род с тези приложения: Град Варна е разположен на брега на Черно море. (Варна е разположена на брега на Черно море.) Село Широка Лъка е скрито в пазвите на Родопите.(Широка Лъка е скрита в пазвите на Родопите.)

8.   Ако еднородни подлози са изразени със съществителни в единствено число, но от различен род, сказуемото е в множествено число: Всяка падина, всяка рекичка, всяко село и всеки дол му бяха познати.

9.   Ако подлозите са в градация и се схващат като все по-експресивни имена на едно общо понятие, сказуемото е в единствено число: Нас ни свързва минало страдално, еднакъв език, обща кръв и съдба. Никакъв глас, никакъв вик не се чуваше.

Последните две правила са доста свободни и имат по-скоро препоръчителен, а незадължителен характер, особено що се отнася до художествената реч.

 

СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

В потока на речта думите се изговарят слято.

Ако връзката между компонентите, изграждащи сложната дума, е съчинителна, т. е. те са равнопоставени, изписването е полуслято: есенно- зимни дрехи — дрехи и за есента, и за зимата; министър- председател — хем министър, хем председател. При полуслятото писане частите на сложната дума се разделят с малко тире, наречено дефис.

Ако връзката между компонентите на сложната дума е подчинителна, т. е. едната е главна, а другата е подчинена, те се изписват слято: културноисторически — културна история (история е главната дума, а културно- определя, че е история на културата); фотоапарат — апарат за фотографиране (апарат е главната дума, а фото- определя за какво служи този апарат).

Когато първата дума може да се променя по род и по число или да се членува, словосъчетанието се пише разделно: писател реалист, писатели реалисти, писателя реалист.

ПРАВОПИС НА ЧАСТИЦИ

1.  Отрицателна частица НЕ.

1. Отрицателната частица не се пише винаги отделно от глагола: не може, не знае, не идва, не ще дойде, не беше казал.

Когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица се пише слято: недочува (не чува добре); недовижда (не вижда добре); недообмисля (не обмисля добре); недооценява (не оценява добре). При тези глаголи представка не- се съчетава с представка до- (недо-).

2.       Отрицателната частица не се пише отделно от деепричастието: не можейки, не чувствайки, не мислейки (но недочувайки,  недовиждайки,  недооценявайки).

3.       В съчетание с наречие (неизменяема по род и число дума) не се пише слято: невинаги, недотам,незнайно, невнимателно, неведнъж:, неотскоро, нетокутака, непоносимо, немалко.

Ако ударението пада върху отрицателната частица, тя се пише отделно от наречието: не малко, а много; не веднъж:, а много пъти; не отскоро, а отдавна.

4. В съчетание с прилагателни и причастия, т. е. с думи, които се променят по род, не се пише слято: немил- недраг, несговорчив, немузикален, неуточнен, невзискателен, невалиден, неуреден, невредим, невиждащ, незнаещ, нестихващ. Ако логическото ударение пада върху отрицателната частица, тя се пише отделно: Не здравословен, а съживителен е този еликсир. Магазинът бил не отворен, а разбит.

Отрицателната частица не се пише винаги отделно от миналите несвършени деятелни причастия, защото изпълняват синтактична служба на сказуемо: Не шиела вече, защото не виждала. Не говорел често за случилото се.

Правописът на отрицателната частица в съчетание с минало свършено деятелно причастие зависи от синтактичната служба на причастието: ако то изпълнява служба на сказуемо, отрицателната частица се пише отделно: ако изпълнява синтактична служба на определение, се пише слято:

Той яде като невидял. (Пише се слято, защото невидял е определение.)

Той не видял пешеходеца. (Пише се отделно, защото не видял е сказуемо.)

Младеж:, неотбил военна служба, не може да кандидатства за тази работа. Неотбил военната си служба младеж не може да кандидатства за тази работа. (В двете изречения неотбил е в синтактична служба на определение, затова се пише слято.)

Този младеж: не отбил военната си служба, защото бил болен. (Пише се отделно, защото не отбил е сказуемо.)

5. Слято се пише съчетанието от не и съществително, при което се образува нова дума: независимост, неравенство, несъгласие, недоброжелател, иеблагодарност, нещастие, неблагополучие.

6.    В съчетание със съюзи, съюзни думи и частици не се пише отделно: не защото, не за да, не дори, да не би, не само.

II. Частиците по и най.

С частиците по и най се образуват сравнителна и превъзходна степен. С прилагателните те се пишат полуслято: по- хубав, най- малка, по- добри, най- често. В съчетание със съществителни, глаголи и наречия частиците по и най се пишат отделно, но с ударение: по юнак, най майстор, най обичам, по харесвам, по на открито, най на меко.

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ПРЕДЛОЗИ, СЪЮЗНИ МЕЖДУМЕТИЯ

1. Предлози, които са образувани от съчетаването на предлог и наречие или съществително име, се пишат слято: извън, наоколо, отсам, оттатък, предвид, всъщност, налице, вследствие, наготово.

2.   Сложни предлози, които са съставени от два предлога, се пишат слято: докъм, посред, допреди, помежду, покрай, накъм.

3.   Слято се пишат съюзните думи откакто, докато, доколкото, загдето, откогато, докогато, отколкото, доколкото.

4.   Сложните съюзи се пишат разделено: преди да, след като, въпреки че, макар да.

5.   Междуметията са неизменяеми думи. Те са два вида: звукоподражателни и за изразяване на чувства. Сложните междуметия се пишат полуслято: тик-так, бау-бау, хък-мък, цигу-мигу, и-ха-ха, ох-леле, чик-чирик, хи-хи.

Глаголи и съществителни, образувани от такива междуметия, се пишат слято: гугукам, гугукане, тиктакам, тиктакане, хихикам, хихикане, зигзаг, но пинг-понг, ку-клукс-клан.

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ НА РЕ ЧИЯ

Наречията са думи, които нямат форми, т. е. неизменяеми са, но за разлика от другите неизменяеми части на речта (предлози, частици, съюзи и междуметия) изпълняват някаква синтактична служба. Например в изречението Той ме посрещна много любезно любезно е обстоятелствено пояснение за начин и е изразено с наречие. Неизменяемостта може да се докаже, като се смени той с тя или те, при което става видно, че наречието не се променя по род и число: Тя ме посрещна любезно. Те ме посрещнаха любезно. Обстоятелственото пояснение любезно има определение, което е изразено с наречието много. То също е неизменяемо по род и число.

1. Слято се пишат наречия, образувани чрез съчетаването на предлог с друга дума: нагоре, вляво, встрани, напосоки, поначало, навреме, насила, наум, нащрек, вкупом, наизуст, засега, докога, отнякъде, напук, откакто, отначало, докогато, доскоро, отвън, насреща, отново, завчас, бездруго, вкупом, отнемай-къде.

Има случаи, при които се налага да се прави разлика между наречието, образувано чрез съчетаване на предлог и съществително, и самостоятелно употребените предлог и съществително. За диференциране могат да се използват следните похвати:

а) ако думата, в чийто правопис се съмнявате, може да се членува, значи тя не е наречие и предлогът се пише отделно. Ако не може да се членува, значи е неизменяема, т. е. наречие, и предлогът се превръща в представка, която се пише слято: Тя се втурна презглава. Не прави нищо през главата на шефа. Детето тичаше наравно с големите. Спънах се на равното.

б)       ако думата, в чийто правопис се съмняваме, може да се замести само с показателно местоимение (там, тук, така, тогава), пише се слято. Ако се замества със съчетание от предлог и показателно местоимение (от там, от тук) — пише се отделно: Отгоре (там) има листове. Донеси столове от горе (от там). Бяхме се уговорили завчера (тогава). Бяхме се уговорили за вчера (за тогава). Видях го отблизо (така). Дойдоха хора от близо (от тук) и от далеч (от там). Той донякъде е прав, но не във всичко. Вървяхме до някъде и после се върнахме. Не чух, затова искам да повториш. Не знаех за това условие.

в) сигнал за слято писане е невъзможността между предлога и съществителното да се вмъкне друга дума, но ако това е възможно, те се пишат отделно: Отивам си вкъщи. Там отшелниците живеят не в (обзаведени, малки, специални) къщи, а в пещери.

2. Когато в съчетанието от предлог и съществително ударението е преместено върху предлога, те се изписват като една дума: дохаки, залудо, привечер, призори.

3. Полуслято се пишат наречия, образувани от повторени, противоположни и близки по значение части.

а) образувани от повторени части: бавно- бавно, сега- засега, едва- едва, полека- лека;

б) образувани от противоположни части: горе- долу, напред- назад, насам- натам, криво- ляво, тук- там, волю- неволю, сегиз- тогиз;

в) образувани от близки по значение части: веднъж- дваж, надве- натри, едно- друго, живо- здраво, иди- дойди.

4.    Полуслято се пишат наречия със съставна част еди-, що-, току-: еди- кой си, еди- къде си, еди- кога си, що- годе, току- що, току- виж; току- речи.

5. Сложни наречия, образувани от глаголи в повелителна форма, се пишат полуслято: иди- дойди, кажи- речи, чупи- купи.

6. Прието е сложните наречия да се пишат отделно: от време на време, от край до край, от горе до долу, от къде на къде, от само себе си, от тук на там.

 

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА И НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СЪСТАВНА ЧАСТ ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

1. Правописът на съчетанието от числително и съществително зависи от характера на числителното име: ако то е просто, т. е. състои се от една дума, се изписва слято със съществително го (стогодишен, триокис, тристепенен, десететажен, второкласен); ако числителното е сложно, т. е. състои се от повече думи, правописната норма изисква разделено изписване (двайсет и пет годишен, сто и седем милионен, деветдесет и девета).

2.   Ако в съчетанието от числително и съществително числителното е представено с цифра, писането е полуслято: 2- годишен, 3- степенен, 107- милионен.

3.   Когато дроб се представя не цифрово, а словесно, думите се пишат отделно: две трети, седемнайсет осемнайсти, една четвърт.

4.   Полуслято е изписването на числа, изразяващи приблизителност: три- четири, двама- трима, минута- две, час- два.

5. Съчетание от главна част съществително и подчинено числително се пише слято: четвъртфинал, стогодишнина, Триград.

СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

Слято писане на сложни съществителни имена

1. Сложните съществителни имена са образувани от сливането на две думи или основи на думи. Когато едната от съставящите е главна, а втората е подчинена, сложното съществително се изписва слято. Случаи, когато ударението пада върху главната основа:

а) главната дума е глагол, а подчинената — съществително: кръстоносец ('който носи кръст,), корабостроител ('който строи кораби,), родолюбив, рогоносец, летопис.

б) главната дума е съществително, а подчинената — прилагателно или съществително: водоизточник (източник на вода), лъженаука (лъжовна наука), киносалон, хлебозавод, радиоапарат. По този словообразувателен модел са получени и редица собствени имена на местности, селища, празници: Великобритания, Ивановден, Лютиброд, Вълчидол, Великден, Димитровград.

в) главна част — глагол, подчинена — наречие: бързоходец ('който ходи бързо,), многознайко, суховей.

г) главна част — повелителна глаголна форма: губивреме, мушитрън, лапнишаран, кърпикожух, стърчиопашка, прескочикобила, бутниколиба, нехранимайко. По същия словообразувателен модел са получени и някои съществителни собствени: Браниполе, Чуйпетлъово.

2. Ударението пада върху второстепенната съставна част, която е от чужд произход: джазпевец ('певец на джаз,), вакууммашина ('машина за вакуум), балетмайстор, тонрежисьор, ранглиста, блоксхема, голмайстор, пресцентър, законопроект ('проект за закон/

3.    Изключения: Сложни съществителни с първа съставна част ски-, кафе-, началник- е прието да се пишат полуслято: ски- влек, ски- спорт, ски- състезание, ски- лифт, ски- спускане; кафе- сладкарница, кафе- машина, кафе- клуб; началник- влак, началник- склад, началник- производство, началник- отдел, началник- производство. В практиката е наложено и полуслятото писане на сложната дума спорт- тото. Съществителни нарицателни, които са получени от съществителни собствени или от съчетание на приложение и съществително собствено, се пишат слято: Дон Жуан, но Той е голям донжуан; Бай Ганьо, но байганьовщина; Дон Кихот, но донкихотовщина.

4.    Слято със съществителното се пишат съкратени съставки от чужд произход авто-, био-, зоо-, фото-, супер-, гео-, ултра-, вице-, макро-, микро-, мини-, инфра-, нео-,видео-, аудио-, ретро, контра-, хипер-: автоколона, биоимпулс, зоопарк, фотожурналист, суперпродукция, геополитика, ултразвук, вицепремиер, макроикономика, микрочип, миникалкулатор, инфралъчи, аудиокасета, видеоматериал, ретромода, контраадмирал, хиперпространство.

5.    Съчетание от предлог и съществително се пише слято: междучасие, крайбрежие, подножие, навечерие, свръхчувствителност.

Полуслято писане на сложни съществителни имена

1. Когато сложното съществително е образувано от две равнопоставени части, т. е. връзката между съставящите е съчинителна, съществителното се пише полуслято (съставните части се отделят с малко тире, наречено дефис). Съчинителната връзка се познава по това, че между съставящите части е възможно вмъкването на съюз и или свързването им с хем...хем:

а) съчетаване на равнопоставени части с противоположно значение: пренос- превоз (хем пренася, хем превозва), покупко- продажба (хем купува, хем продава),товаро- разтоварач (и товари, и разтоварва), зидаро- мазач (и шда, и маже).

б)       съчетаване на две съществителни с еднородно значение на основите: физико химия ('еднородното в двете съставки е, че назовават науки); план- програма (еднородното е, че и двете съставки са свързани с прогнозиране); плод- зеленчук, телеграфо- пощенец, наредба- закон.

Изключение: кирилометодиевистика — наука, която изучава делото и наследството на Кирил и Методий.

2. Сложни съществителни, които са образувани от главна и подчинена основа, но и двете запазват ударението си, се пишат полуслято: вагон- ресторант, кандидат- студент, министър- председател, старшина- школник, заместник- председател, началник- щаб, генерал- лейтенант. Когато такива сложни съществителни се променят по род или се членуват, първата съставна част остава непроменена: вагон- ресторантът, кандидат- студенти, инженер- химикът, гама- полетата. Ако и първата дума се променя по число или може да се членува, това е сигурен белег, че писането е разделно: писател реалист — писатели реалисти, поет романтик — поетът романтик, ябълка петровка —ябълки петровки, състезател първенец — състезателя първенец. Този трансформационен модел е неприложим към сложните думи, които се пишат полуслято.

а) когато сложни съществителни се пишат съкратено, дефисът се запазва: зам.- директор, пом.- командир, ас.- режисьор.

б) когато към сложни съществителни, които се пишат полуслято, се прибави определение, то се пише разделно: заместник министър- председател (зам. мин.-председател), помощник асистент- режисьор(пом. ас.- режисьор), заместник началник- управление (зам. нач.-управление).

в)         фразеологични съчетания, които са сравнения, се пишат полуслято: очи- череши, гайтан- вежди, снага- топола, жар- птица. Всяка от съставящите части на фразеологичното единство запазва своето ударение.

г) сложни съществителни от турски произход, чиято първа съставка съществува като самостоятелна дума с ясно значение, е прието да се пишат полуслято: дроб- сарма, шкембе- чорба, тахан- халва.

3. Географски названия и сложни лични имена се пишат полуслято: Австро- Унгария, Асиро-Вавилония, Жан- Жак, Константин- Кирил, Ева- Мария, Иван- Страцимир,Фани Попова- Мутафова, Мария Склодовска- Кюри,Иван - Александ ър.

Изключения: Индокитай, Будапеща, Чехословакия, Иван Асен, Иван Шишман.

4.    Когато сложното съществително има две подчинени части, първата се пише полуслято: авто- мотоклуб, авто- мотоспорт, кино- видеоцентър, кино- видеоклуб.

5.    При еднаква втора част за краткост тя може да се изпусне. Това се отбелязва с дефис: електроснабдяване и топлоснабдяване — електро- и топлоснабдяване; радиопредаване и телепредаване — радио- и телепредаване; кино- и фотожурналист; електро- и топлопроводимост.

6.    Когато първата част на сложното съществително е изписана с цифра или символ, се използва дефис: 100- годишнина, г-образен.

7. Съчетанието от собствено име с посока или друга уточняваща дума се изписва полуслято: Марица-изток,София-град, Варна-център, Бургас-юг, София-окръг.

8. Полуслято се пишат съществителни, образувани като междуметия: пинг-понг, дум-дум (ъш куршуми/ ку-клукс-клан (но куклуксклановец, куклуксклановски).

Изключение: зигзаг, зигзаговиден.

Разделно писане на съществителни имена

1.   Ако първото съществително се променя по число или се членува, то се пише отделно: майстор обущар,майстори обущари, майсторът обущар; мач реванш,мачът реванш; изложба базар, изложби базари, изложбата базар; вълк единак, вълкът единак, вълци единаци. До въвеждането на правилото за разделно писане с Правописен речник на съвременния български книжовен език от 1983 г. този тип словосъчетания се пишеха полуслято.

2.   Словосъчетания с първа съставна част младши,старши, завеждащ се пишат разделно, въпреки че тази част не се членува: старши треньор (но старши треньорът), старши лейтенант, старши асистент, старша сестра, младши лейтенант, младши офицер, младши помощник, завеждащ отдел, завеждащ секция.

3.   Географски имена и названия на празници, образувани от прилагателно или числително в съчетание със съществително, се пишат разделно: Граф Игнатиево,Тодор Икономова, Абу Даби, Адис Абеба, Рио де Жанейро, Сан Салвадор, Порт о Пренс, Ла Плата, Шри Ланка, Първи май, Нова година, Двайсет и четвърти май.

4.   Когато към сложно съществително се прибави определение, то се пише отделно: заместник министър- председател.

5. Ако сложно числително, състоящо се от повече от една дума, се съчетае със съществително, словосъчетанието се пише разделно: двадесет и пет годишнина, хиляда и триста годишнина

СЛОЖНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА

Слято писане на сложни прилагателни имена

1.          Сложни прилагателни, образувани от съществително и прилагателно с помощта на наставка:

а) когато подчинената съставка е на първо място: научно изследване — научноизследователски; национално освобождение - нациоиалноосвободителен; източно православие — източноправославен; съдебна медицина —съдебномедицински; гражданско право — гражданско-правен; музикално образование — музикалнообразователен; Западна Европа — западноевропейски; външна политика — външнополитически; научна фантастика —          научнофантастичен; Нова година — новогодишен; ниска производителност — нископроизводителен;

б)         подчинената съставка е на второ място: художествена литература — литературнохудожествен; масова култура — културномасов; популярна наука — научнопопулярен; православна църква — църковноправославен.

2.          Едното прилагателно конкретизира и стеснява значението на другото: болен човек — душевноболен (добавената първа съставка на сложното прилагателно стеснява и конкретизира значението на втората съставка); партиен интерес — теснопартиен; авиационен — военноавиационен; производителен — високопроизводителен; изброен гореизброен; славянски — източнославянски; уважаван дълбокоуважаван. Тук влизат голяма група сложни прилагателни за назоваване на цветове, при които главният компонент дава основния цвят, а подчиненият — някакъв нюанс: светлосин, маслиненозелен, доматеночервен, ореховокафяв, тревистозелен. Ако първото прилагателно се запише съкратено, то се отделя с дефис след точката, с която се маркира съкра­щението: селскостопански — сел.-стоп., старобългарски — ст. -бълг.

3.   Сложни прилагателни, образувани със съединителна гласна от съставни географски названия, се пишат слято: Нова Зеландия — новозеландски; Стара Загора —старозагорски; Черно море — черноморски; Стара планина — старопланински; горнооряховски, далекоизточен,западнородопски.

4.   Прилагателни, образувани отлично и фамилно име с наставка -ски, се пишат слято: Иван Вазов — иванвазовско родолюбие; Христо Ботев — христоботсвска непримиримост; Димчо Дебелянов — димчодебеляновска нежност.

Слято се пишат и образувани с наставки -ов и -ски сложни прилагателни, съчетания от собствено име и приложение (бай, дон, отец): байганьовски, донкихотовски, кралимарковски, отецпаисиевски, дядойоцовски, Кралимаркова (сабя), Байганьови дисаги, Донкихотова лудост.

Изключение: кирило-методиевски, защото е от името на двама души.

5.   Имена на празници със съставна част „ден" се пишат слято и с главна буква: Гергьовден, Йордановден, Лазаровден, Никулден, Великден. Слято, но с малка буква, се пишат производните от тях прилагателни: гергьовденски, великденски.

6.   Сложни прилагателни, образувани от просто (еднословно) числително и съществително, се пишат слято: триминутен, четиричасов, четвъртвековен, стомилионен, трийсетметров, половинчасов, единайсетстепенен.

7. Най-трудно е правилото за писане на сложни прилагателни, получени от сложни съществителни. Трудността идва от обстоятелството, че прилагателните не следват правописа на съществителното. Решаващо значение при правописа на прилагателните има характерът на връзката между компонентите:

а) ако връзката между съставните части на съществителното, от което е получено прилагателното, е съчинителна, т. е. частите са равностойни, сложното прилагателно се пише полуслято: зидаро-мазач (хем зидар, хем мазач) — зидаро-мазачески; товаро-разтоварач (хем товарач, хем разтоварач) — товаро-разтоварачески; покупко-продажба (хем покупка, хем продажба) — покупкопродажбени разходи; внос-износ (и внос, и износ) — вносно-износен.

б) ако връзката между съставните части на съществителното, от което е получено прилагателното, е подчинителна, прилагателното се пише слято (изходното съществително се пише полуслято, защото компонентите му запазват ударенията си): кандидат-студент — кандидатстудентски; генерал-лейтенант — генераллейтенантски; вагон-ресторант — вагонресторантски; заместник-директор — заместникдиректорски; асистент-режисьор —асистентрежисьорски.

Полуслято писане на сложни прилагателни имена

1. Прилагателните имена са два вида — качествени и относителни. Качествените прилагателни могат да се степенуват: добър, по-добър, най-добър; нов, по-нов, най-нов. Относителните прилагателни не се степенуват и са образувани от съществително с помощта на някаква наставка (-ен-, -ски-, -ов-): дърво — дървен, стока — стоков, морал — морален, търговия — търговски, архитектура архитектурен, композиция — композиционен, стил стилистичен, причина — причинен, следствие — следствен, гора — горски, планина — планински. Когато сложното прилагателно е изградено от основите на относителни прилагателни, то се пише полуслято: стоково-паричен, композиционно-стилистичен, морално-етичен, причинно-следствен, горско-планински, общество ю-политически, административно-териториален, музикалнодраматичен. Компонентите на тези прилагателни са образувани от думи с разнородно значение: наука и техника научно-технически; гора и степ — горско-степен; търговия и промишленост — търговско-промишлен; култура и история — културно-исторически.

2. Както е отбелязано в предходния раздел, когато връзката между съставните части на съществителното, от което е образувано прилагателното, е съчинителна, сложното прилагателно се пише полуслято: зидаро-мазачески, вносно-износен и пр.

Изключение: сърбохърватски.

3. Сложни прилагателни, чиито съставни части са с еднородно значение, се пишат полуслято: руско-български (еднородното при тях е, че назовават народност), есенно-зимен (обединени са от обща идея за сезонност), слухово-зрителен, (сетивност), сладко-кисел (вкус), физико-математически (науки), памучно-копринен (материя), детско-юношески (възраст).

Към този тип се отнасят голяма група сложни прилагателни, назоваващи съчетание от различни цветове: черно-бял, синьо-зелен, оранжево-червен, жълто-зелен.

5. Сложни прилагателни с повтарящ се корен се пишат полуслято: бит-пребит, гол-голеничък, сам-самичък,стар-престарял, важен-важен, клан-недоклан, лика-прилика, щур-пощурял, един-единствен.

5. Сложни прилагателни, чиито съставки са с близко или противоположно значение, се пишат полуслято: немил-недраг, сит- пресит, чул-недочул, взел-дал, ситен-дребен, пиян-залян.

6.    Сложни прилагателни, образувани от съчетаването на лично и фамилно име или от две равностойни собствени имена, се пишат полуслято: Елин-Пелинови разкази, Пенчо-Славейкови поеми, Кирило-Методиев,  Отец-Паисиева история, Рило-Родопски, Габровско-Севлиевски,Асиро-Вавилонски.

Когато такива прилагателни се използват за назоваване на селища, те се пишат разделно: Капитан Андреево, Граф Игнатиево, Генерал Тошево, Екзарх Антимово.

7. Когато първата част на сложното прилагателно е изписана с цифра или с буква, изписването е полуслято:3-годишен, г-образен, 10-градусов.