ФОНЕТИКА

Предмет на фонетиката е звуковата страна на езика -звуковете на човешката реч. Фонетичната система на съвременния български книжовен език се състои от 45 основни и самостойни звука, които при писане се означават с 30 букви.

Звукове	Букви
гласни - 6: а, ъ, е, и, о, у	букви на гласните - 8: а, ъ, е, и, о, у, ю, я
съгласни - 21	букви на съгласните - 22
съгласни твърди и меки: б, в, г, д, з, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц	букви: б, в, г, д, з, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц
само твърди: ж, ш, ч, дж	букви: ж, ш, ч
винаги меки: й	букви: й ь - без гласеж
два звука: шт дз, дж	една буква: щ

[йу| след гласна и в началото на думата [йуноша]

Ю

['у] след мека съгласна [л'ут]

Ь — Не се произнася. Означава мекост на съгласна пред гласна /например пред о- [Мон'о], [шоф'ор]. Моньо, шофьор/

произнася се |а|: след гласна и след твърда съгласна [Рада], [пиано]

произнася се |ъ|: след твърда съгласна в глаголно окончание [решъ]

и в членувани форми: [снегъ]

СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ

Звучни: Б    В    Г   Д   Ж   3  ДЖ ДЗ; сонорни: Л   М   Н Р   Й

Беззвучни: ПФКТШСЧЦX

УДАРЕНИЕ

Сричката, която се изговаря с по-голяма сила, височина и времетраене от другите срички в една дума, носи ударението в думата, (напр.: пол`е, в`ятър, к`амък и др.)

Ударението в българския език е: свободно / Може да пада върху всяка морфема на думата: върху корена (напр.: вятър, доктор); върху наставката (напр.: хубавец, ученик); върху представката (напр.: преписка, разговор): върху окончанието (напр.: мъгла, вълна)/ и подвижно: (напр.: ходя, проходя, не ходи, ходете, разходка; градя, вграждам, оградя, заградя, заграждам).

Подвижното и свободно ударение в българския език е преимущество за стихотворната мерена реч.

В българския език получават по две ударения:

а) формите на сравнителна и превъзходна степен, образувани с частиците по- и най- (напр.: весел, по-весел, най-весел);

б) съществителни имена, образувани с представка пра-
(напр.: прадядо, прабаба, правнук и др.) и с представка свръх-
(напр.: свръхпечалба, свръхусилия и др.)

в) съществителни имена с първа част повелителна глаголна форма: (напр.: развейпрах, лапнимуха и др.)

г) сложни съществителни имена от чужд произход или чужда съставна част (напр.: контраатака, тенис- корт и др.)

В българския език не получават ударение:

а) кратките винителни и дателни форми на личните местоимения: ме, те, го, я, ми, ти, му, й

б) кратките форми на притежателните местоимения: ми, ти, му, ни, ви, ги.

в) формите на спомагателния глагол съм, си, е, сме, сте, са и въпросителната частица ли (напр.: бил съм; Ходи ли?)

г) предлозите: без, в, всред, до, зад, из, към, на, над, о, от, с, и др.

д)       съюзите: а, да, и, или, ни, но, пък, то, че и др.) След отрицателната частица не и след частицата ще кратките винителни и дателни форми на личните и на притежателните местоимения получават ударение (напр.: Не ми досаждай ! Не му разрешавай! Не ще дойдат!)

Ударението в българския език има смислоразличителна функция. Това особено е видно при омонимите - думите с еднакъв звуков състав (напр.: ведро - прилагателно име, ведро - съществително; ръжен - прилагателно име, ръжен - съществително име; горен - минало страдателно причастие от глагола "горя", горен - прилагателно име и др.).

Пренасяне на нов ред

Представката, като отделна морфема, запазва цялостта си при пренасяне на нов ред. (напр.: извърна, заговори, пробудя и др.)

В думи с две и повече струпани съгласни сричковата граница не е строго определена. Необходимо е при пренасяне поне последният съгласен да се пренесе със следващия гласен (напр.: Здрав-ка, звезд-на, сест-ра)

Буквеното съчетание дж и дз, ако означава един звук не се разделя при пренасяне (напр.: дзън-кам, Джу-лия)

Променливо я

Когато при определени условия я се заменя с е, се нарича променливо я. (напр.: вятър - ветрове; бях - беше; бряг -брегове; гняв - гневен и др.)

Я се изговаря и се пише като Е, когато:

1. е пред мека сричка (напр.: лято - летен; видял – видели и др.);

2. сричката не е под ударение (напр.: сняг - снегове; мляко - млекар и др.);

3. пред (ж), (ч), (ш) или пред (й). (напр.: смях - смешен; грях - грешна и др.).

Я се пише и се изговаря като Я:

1. В многосрични думи: пред твърда сричка (напр.: вятър, сянка и др.); в крайна сричка (напр.: четях, вървял, засмян и др.);

2. В едносрични думи: (напр.: смях, грях, бряг и др.).

Синтактична употреба на главни букви

1. Главна буква се пише в началото на текст или на изречение.

2. Ако въпросителният или удивителен знак не се отнасят към цялото изречение, а към отделна дума, се продължава с малка буква: Казах му, но уви! — не чува. Хей, ти — Иванов беше, нали? — кажи какво искаш!

3. При пряка реч след препинателния знак авторовата реч продължава с малка буква:

— Ела тук! — каза бащата.

3. Цитат, който в оригиналния текст започва с главна буква, запазва главната буква независимо от това, че е включен в изречение: Твърдението „Подлогът е думата, която назовава вършителя на действието" не отговаря на истината.

Цитат, който представя част от изречение, започва с многоточие и малка буква: Обществените отношения могат да се разглеждат като „...съвкупност от производствени отношения"

4. След отделени със запетая обръщения в писма, документи, заявления и молби текстът продължава с главна буква:

Господин Директор,

Моля за разрешение да ползвам една година неплатен отпуск.

Ако текстът след обръщението продължава на същия ред, главна буква не се използва: Скъпи приятели, не ме чакайте за празниците.

5. Когато се пише план с точки и подточки, точките, означени с цифри, се пишат с главна буква, а подточките, отбелязани с букви, започват с малка буква:

Видове прости изречения

1. Според комуникативното намерение на говорещия:

а) въпросителни;
б)подбудителни;

в) възклицателни;

г) съобщителни.

2. По строеж:

а)едносъставни;

б) двусъставни.

Морфологична употреба на главни букви

1. С главна буква се пишат съществителни собствени като лични и фамилни имена: Васил Иванов, Петърчо, Марко, Шаро.

Когато съществителни нарицателни, частици, прилагателни или титли са се превърнали в част от собственото име на исторически личности или литературни герои, се пишат с главна буква: Бай Ганьо, Дон Жуан, Бачо Киро, Поп Богомил, Хаджи Димитър, Хитър Петър, Баба Тонка, Черноризец Храбър, Отец Пасий, Презвитер Козма, Настрадин Ходжа, Крали Марко, Константин-Кирил Философ.

3. Прякори и псевдоними се пишат с главна буква:Петър Моканина, Елин Пелин, Чичо Стоян, Калина Малина, Ран Босилек.

Когато псевдонимът или прякорът е словосъчетание, с главна буква се пише само първата дума: Ричард Лъвското сърце, Пипи Дългото чорапче, Поразяващата ръка.

4. В литературни произведения персонифицираните понятия и герои животни се пишат с главна буква: Разум, Правда, Добро, Зло, Ежко Бежко, Зайо Байо.

5. Лични и фамилни имена в множествено число се пишат с главна буква: Асеневци, Славейковци, Елени, (отивам у) Борисови.

6. При географски названия с характер на словосъчетания се разграничават два вида случаи:

а) с главна буква се пише първата дума, която дава собственото име на назована с втората дума географска реалия: Стара планина, Бахамски острови, Белоградчишки скали, Бяло море, Балкански полуостров, Рилска река, Ниагарски водопад, Панамски канал, Берингов проток, Тихи океан, Охридско езеро;

б) ако втората дума в словосъчетанието е собствено име, а първата уточнява и дава допълнително название, и двете съставки се пишат с главна буква: Сини Нил, Бели Осъм, Малко Търново, Бяла Слатина, Нова Загора, Горна Оряховица, Латинска Америка, Ихтиманска Средна гора, Средна Стара планина, Ню Йорк, Франкфурт на Майн.

7. Имена на учреждения, предприятия, институции, държави, индивидуални названия на исторически събития се пишат с главна буква. Ако името е словосъчетание, с главна буква се пише само първата дума: Сорбоната, Лувърът, Пощенска банка, Бряг на слоновата кост, Бюджетна комисия, Клиника по травматология, Министерство на здравеопазването, Златния век, Дом на модата, Парижка мирна конференция, Руско- турска война, Българско възраждане, Първа световна война, Съединението, Съдебна палата, Санстефански мирен договор, Посолство на Република България.

При условие, че сложното название включва собствено име, и двете съставки се изписват с главни букви: Президиум на Българската академия на науките, Радио Пловдив, Комисия по външната политика към Народното събрание, Строителен техникум „Кольо Фичето".

8. Названия на богове, митологични същества, празници се пишат с главна буква: Перун, Тангра, Лада, Зевс, Трифон Зарезан, Ден на детето, Сирни заговезни, Нова година, Иисус Христос, Бъдни вечер, Великден, Гергьовден.

9. Названия на книги, периодични издания, документи се пишат с главна буква: в. „ Труд", сп. „Български език и литература", „Тютюн", Държавен вестник, Закон за висшето образование, Кодекс на труда, Постановление на Министерски съвет.

10. Название на сорт, марка, вид, порода, когато е приложение, се пише с главна буква: хляб „Добруджа", ябълки сорт „Белфльор", вино „Мерло", порода „Легхорн". Ако тези названия не са употребени като приложения, а като съществителни нарицателни, се пишат без кавички и с малка буква: Димятът е по-хубав от мерлото. Вече узря и перлата (има се предвид сорт грозде).

11. Имена на космически обекти, когато са употребени като индивидуални названия, се пишат с главна буква: Слънце, Луна, Марс, Голямата мечка, Млечния път, Слънчева система. Ако са употребени като нарицателни имена, се пишат с малка буква: стоя на слънце, падам на земята.

12. Прилагателни имена, образувани от съществителни собствени с наставките -ов, -ен, -ин, се пишат с главна буква: Ботеви фейлетони, Елин- Пелинови разкази, Пенчо- Славейкови поеми, Кралимаркова сабя, Байганьови дисаги, Отец- Паисиевата „История славянобългарска ".

Когато прилагателното е съставено от две съществителни собствени, и двете се пишат с главна буква: Кирило- Методиеви преводи, Кант- Лапласова теория, Рило- Родопски масив.

13. Прилагателни, образувани от съществителни за посока, когато са в съчетание с имена на области, се пишат с главна буква: Северна Америка, Източна Европа, Южна Африка, Западни Родопи.

Когато съществителните изток, запад са в синтактична служба на определения, с които се конкретизират страни и местности, с главна буква се пише само първата дума: Близкия изток, Далечния изток, Средния запад.

Морфологична употреба на малки букви

1. Титли, звания, свободни приложения към имена на лица се пишат с малка буква: инженер Ганев, инспектор Стрезов, доктор Петров, чичо Петър, хаджи Стефан, поп Ставри, бай Стоян.

Съществителни нарицателни за лица по етнически, религиозен признак или местоживеене се отбелязват графично с малка буква: бургазлия, англичанин, евреин, руснак, християнин.

3. Съществителни нарицателни, получени от имена на лица, се пишат с малка буква: дарвинизъм, богомилство, ват, волт, ампер, мерцедес, юда (в смисъл на предател), гоблен, рентген.

4. Имена на политически, културни, социални и религиозни движения се пишат с малка буква: феодализъм, християнство, православие, хуманизъм, будизъм, протестантство.

5. Общите названия на исторически и геологически епохи се пишат с малка буква: античност, средновековие, неолит, бронзова ера.

6. Съществителни, назоваващи стилове, жанрове,както и термините, се пишат с малка буква: барок, рококо, сецесион, ампир, сонет, фейлетон, скерцо, анданте.

7. Съществителните за посоки, както и образуваните от тях прилагателни, когато означават географско местоположение или са като определения на географски понятия, се пишат с малка буква: Гърция се намира на юг от България. Черно море е на изток от Пловдив; южен вятър, западно крайбрежие, северно полукълбо.

8. Прилагателни имена, образувани от съществителни собствени с наставка -ски, се пишат с малка буква: байганьовски (нрави), ботевска (непримиримост), вазовско (родолюбие).

9. Прилагателни, образувани от собствени географски имена, се пишат с малка буква: тихоокеански, черноморски, горнооряховски, западноевропейски, старозагорски, русенски, индокитайски, будапещенски.

10. Образуваните от съществителни собствени прилагателни, когато са употребени терминологично или като съставна част на устойчиво словосъчетание, се пишат с малка буква: базедова болест, адамова ябълка, ахилесова пета, морзова азбука, волтова дъга, питагорова теорема, сизифов труд.

Стилистична употреба на главни букви

Като израз на учтивост и уважение главни букви се пишат в следните случаи:

1. Личните и притежателни местоимения Вие, Вас, Ваш, Ви, когато в кореспонденция са употребени в учтива форма за едно или повече лица, се пишат с главна буква.

2. Титли на държавни ръководители, когато са употребени без името, се пишат с главна буква: Президентът, Кралят.

3. Намиращите се в началото на израза обръщения Ваше Величество, Ваше Превъзходителство, Ваше Светейшество, Господин Министър, Господин Професор, Господин Ректор се пишат с главни букви. Когато са в съчетание със собствени имена (и не са в началото на изречението), е прието да се пишат с малка буква: професор Стоянов, г-н Петров.

4. В описателни изрази като Негово величество, Негово светейшество, Негово превъзходителство втората съставка се пише с малка буква.

В религиозни текстове е прието думи като Бог, Господ, Ангел, както и местоименията, с които се заместват тези съществителни (Той, Му, Го), да се пишат с главни букви. Това изискване не се отнася за светските текстове.